„На този, който има, ще му се даде... но който няма много, от него ще бъде отнето дори това, което има." Не е точно това, което един млад поклонник очаква да чуе в неделното училище, но е библейска строфа, която идва на ум, когато човек се замисли за монополите, пише за Financial Times Саймън Едилстен, мениджър на Mid Wynd International Investment Trust и Artemis Global Select Fund.
Разбирането на монопола е жизненоважно за капиталовите инвестиции. Големите компании, които злоупотребяват със своята мощ, могат да подтикнат регулаторите към действие. Регулацията може да повлияе драстично на възвръщаемостта - това е нейното предназначение. А намалената възвръщаемост означава значително по-ниски цени на акциите.
Антитръстовото изслушване в Конгреса на САЩ през август, в което бяха разпитвани ръководителите на Amazon, Apple, Alphabet (Google) и Facebook, би трябвало да бъде достатъчно предупреждение за актуалността на този въпрос днес.
Компаниите генерират по-високи маржове и по-висока възвръщаемост на капитала, когато са издигнали бариери пред навлизането на нови играчи и така избягват жестоката конкуренция. Тези бариери (или ровове) отличават „качествените акции“, които Уорън Бъфет, наред с други, определя като най-добрите дългосрочни инвестиции. Но бариерите за влизане могат да се постигнат по честен или нечестен начин.
Нечестните бариери и несправедливи печалби отдавна са посочени и забранени. Едуард Изповедник (крал на Англия – бел. прев.) е санкционирал тези, които изкупуват големи количества царевица и други стоки, преди те да стигнат до пазара, за да надуят цените.
Адам Смит се е оплаквал от злоупотребите на компании с кралски патенти, предупреждавайки, че „хората от една и съща професия рядко се срещат... но разговорът завършва със заговор срещу обществеността ”. И неговата грижа е била да се насърчават честната конкуренция и справедливите цени.
Европейската традиция за идентифициране на монополи предполага, че компаниите с големи пазарни дялове в която и да е индустрия е вероятно да действат срещу обществения интерес. Монополите се определят с помощта на индекса на Херфиндал-Хиршман. Ако сборът от квадратите на пазарните дялове на всички участници е под 1500, тогава има конкурентен пазар. Резултат от 1500 до 2500 се счита за умерено концентриран, докато такъв от 10 000 категорично е монопол.
В САЩ е по-вероятно монополите да се смятат за „невинни до доказване на противното”. Републиканският президент Теодор Рузвелт е казвал, че правителството не трябва да атакува даден бизнес, освен ако не може да покаже, че той използва „нечестни практики“. За съжаление, по негово време това е оставяло много малко възможности за „атака”. Но изненадващо той ги е използвал. През 1906 г. в САЩ са въведени регулации за товарните ставки на железопътните компании, а през 1911 г. Standard Oil на Рокфелер (която по това време е отговаряла за 64% от производството на петрол в САЩ) е разделена на 34 компании заради обвинения в хищническо ценообразуване.


Англия и Аржентина достигнаха полуфиналите на Мондиал 2026
Спартак представи отбора с впечатляващото 7:3 срещу Добруджа
Дете на година и половина е с опасност за живота след катастрофа
"Моряците" направиха 1:1 с Дунав в последната контрола
Шестима са задържани при полицейска акция в Слънчев бряг
Розовите прогнози за акциите сега се изправят пред теста на отчетите
САЩ започват нови удари срещу Иран, след като Техеран затвори Ормузкия проток
Big Tech удвои дълговото си натоварване до $350 милиарда в разходи за AI
Китайски тестове на ICBM сa новата тревожна реалност в Тихия океан
Уолстрийт намира нов начин инвеститорите да избегнат Илон Мъск
Европа слага край и на евтините китайски гуми
10-те най-големи производителя на батерии в света
Duster се превърна в малък Patrol
Мъск млъкна - и Tesla тръгна нагоре
Триредови радиатори: Има ли полза от тях?
Утре ще бъде поклонението пред космонавта Александър Александров
Гръмотевични бури на много места днес
преди 5 години определено трябва да имат... щом правителството не прилага законите на държават срещу определени компании, винаги трябва да имаш едно на ум! в момента в който фейса стане ненужен, тоест измислят друг начин да събират лични данни, е зел-дал! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Вярно е, че имаше емблематични технологични компании които залязоха, но те не бяха чак толкова богати, колкото сегашните гиганти. И ако в някой гараж се разработва идея, която може да ги превърне в отживелица, много по-вероятно е тя да бъде купена или открадната от тях, отколкото да ги прати на ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години To фейсбука е тръгнал на там, те просто не развиват почти нищо, а яхуу отказаха да купят гугъл, когато имаха възможност, сега са кажи-речи мъртви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години тези компании може и да са много силни на сегашните си пазари,но работят в толкова динамични сектори,че никой не може да каже след 15 години доколко ще са влиятелни.Аз си спомням преди 20 години същите приказки се говореха за AOL и Yahoo.Сега никакви ги няма тия компании.Епъл през 2000 бяха на косъм от фалит.Не се знае дали точно в този момент в някой гараж дали не се разработва технология или идея,която след 10 години няма да превърне Гугъл или Фейсбук в отживелица. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Епъл пък какъв монопол имат? Те извън САЩ са под 20% дял. отговор Сигнализирай за неуместен коментар